Shumen

ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ЕДНА ТРАДИЦИЯ...

вторник, 15 януари 2013 г.

Tърговище –запазена марка в световния Спидуей



  Всеки който напише името  Търговище в Google,не след дълго попада на един от най-значимите факти за този град през най-новата му история.А именно  Speedway.Спидуей е част от житието и битието на североизточния български град няколко десетилетия,нещо повече търговищкият Спидуей оставя трайна следа в света на този мотоциклетен  спорт.
  Мотостадион „Аврам Топалов” е построен в края на 60те години ,трибуните му имат капацитет 25 000 души,като през годините те помнят почти двукратно по толкова.Едно от най-големите съоръжения за Спидуей в света,мотостадионът е съоръжен  дори с осветление за нощни надпревари.Десетки републикански  турнири се прoвеждат на него,но през 1978 г.той е лицензиран от Световната федерация по мотоциклетизъм  FIM,за провеждането на състезания от световно равнище.”Балканският Уембли”  го е нарекъл когато го е видял за пръв път  вицепрезидентът на FIM  Густав Римблон.Следват редица от значими събития случили се на мотостадион Аврам  Топалов,не само за град Търговище ,но и за цяла спортна България.Световен полуфинал за мъже 1980г.,Световен полуфинал  за двойки 1982г.,четири пъти домакин  на Световен  осминафинал,домакин на европейски и световен четвърт финал за младежи.
   З.м.с. Ангел Евтимов е емблематична фигура за града която се помни и до  днес.Име което се знае дори и от най-малките деца в Търговище по онова време,  Ангел Евтимов с повече от 20 години на пистата е пример за спортно дълголетие и успех.Започнал със Спидуей в град Русе където също е имало дърт трак ,Ангел Евтимов идва на „Аврам Топалов” за да се превърне в състезател  с който всички по света ще се съобразяват.Първият български състезател участник на финал на европейско първенство 1977г.,участник на полуфинал и на четвърт финал на Световно първенство,носител на Балтийската купа,национален състезател с  който българският национален отбор по Спидуей    стига  до полуфинал през 1987г.Многократен републикански шампион,носител на купите на престижните турнири„Авто-мото свят” и „Народна младеж”,където вземат участие  едни от най-добрите състезатели в Европа,Ангел Евтимов е един от най-значимите български спортисти.

  З.м.с. Николай Манев или както го познаваме в момента батко Николай.Батко Николай започва със Спидуей  на „Аврам Топалов” през 1971г. и неговата  кариера може да се сравни единствено с бомбена експлозия.Още през 1977 и 1978г. участва на финали на европейско първенство за младежи,с което той  дава заявка да е един от най- добрите състезатели в света.Участник на полуфинал на световно първенство за двойки през  1982 и 1983г.През 1986 година в австрийският град Нойщад  Николай Манев   е вече  на Континентален финал.По това време когато САЩ,Швеция,СССР,Чехословакия,ГФР,Англия  и Полша са във вихъра си, в Дания има 1500 официално регистрирани състезатели според един американски журналист,Мото GP е далеч от популярността си ,а Спидуей събира стотици хиляди по стадионите,успехът на Николай Манев е от огромна значимост. Този успех  го отрежда сред най-значимите български мотоциклетни състезатели за всички времена.Многократен победител в турнирите „Авто-мото свят” и „Народна младеж”, многократен победител в десетки републикански и европейски турнири,Николай Манев е основен двигател на българският национален отбор довел го до най –големите му постижения.Заслужил майстор на спорта в най-пълния смисъл който може да има тази титла.
  Здравко Йорданов е непримирим младеж от град Търговище ,чийто темперамент и неотстъпчивост му отреждат водеща роля по европейските писти.Част от „Изгубеното златно българско Спидуей  поколение” заедно с Георги Петранов  от Плевен и Валери Христов от Шумен.Седнал на мотора през 1985г. , през 1988г Здравко е вече на полуфинал за Светоно първенство за младежи.Първи подвластник на Николай Манев ,Здравко Йорданов е носител на редица републикански и балкански титли,донесъл много радост на българската публика  до залеза на българският Спидуей през 1996г.
  Милен Манев е основна атракция на мотостадион „Аврам Топалов” още в края на 80те,със своя детски тренировъчен мотоциклет Симсон.Син на Николай Манев,Милен овладява изкуството на Спидуей от невръстен.Не след дълго Милен Манев вече е в надпреварата на мъжете в тежка конкуренция на имените си батковци.След разпада на структурата на ОСО в мътните години на прехода, под чиято опека се намира дисциплината,Спидуей върви към своя позорен залез .Пълна липса на подкрепа и средства принуждава Милен Манев да излезе от спорта.

Това е така до 2005 г.,  след девет годишно прекъсване Милен Манев прави връзка с колегите си от Румъния ,където  все пак е останала една дърт тракова писта.В румънският град Браила търговищкия състезател става част от местното първенство.Там той се утвърждава в абсолютен фаворит.Върнал се отново към спорта   успехитена Милен Манев не закъсняват.Италия,Германия,Австрия,Унгария,Полша,Белгия,Великобритания ,Франция са страните където българският състезател дефилира.Като най значими успехи могат да се определят второто място на престижния турнир”Златна каска” провел се в белгийския град Золдер,както и 5то място в кръг от индивидуалното италианско първенство .Новата страница на българският Спидуей е отворена.




 Толкова години  след успехите на търговищкия  Спидуей,ситуацията в България е коренно различна.Мотостадион „Аврам Топалов” за добро или за лошо е в частни ръце.Ясно е обаче ,че новият собственик няма да ползва съоръжението за това за което  е създадено.В опит да запази една от най-съкровените традиции в новата история на град Търговище ,Милен Манев е поел благородна инициатива за създаването на нова дърт тракова писта.
   Село Макреополско  се намира на 15км от гр.Търговище и на 30км. от другия български Спидуей център –гр.Шумен.Само на километър  от главния път София-Варна ,село Макриополско е място със стратегическо разположение.Милен с помощта на редица институции вече е изминал голяма част от пътя за осъществяването на идеята си .Проектът е вече изготвен и терена обособен.”Много родители ми се обаждат да дадат  децата си да тренират”заявява той.Много са тези които обещават подкрепа.В условията на световна икономическа криза  обаче обещанията остават   във въздуха и за съжаление  надеждите избледняват..”С пари не мога да помогна ,но с опита който имам по международните писти мога да помагам с много съвети как всичко да е ефективно и евтино” уверява  Милен Манев в търсене на подкрепа за съдбовния проект .
    Подкрепяме Милен Манев и хората които му помагат . Не са много нещата от новото време с които можем да се гордеем.Традициите на един град трябва да се пазят защото, те са неговото лице пред света.Те са част от лицето на България  пред света. Традициите на търговищката школа по Спидуей.