HISTORICAL BACKGROUND
"БЪЛГАРИЯ
Българите са народ с история по отношение на спидуей и тя е
впечатляваща. Тук този спорт е популярен от много години, независимо от липсата
на международен успех. В последно време обаче позагуби блясъка си и дори беше
на прага на изчезване. Но през септември се осъществи първото състезание от
четири години. То беше успешно, с много публика и даващо известна доза
оптимизъм.
Ранни форми на спорта съществуват в България преди войната,
но модерният спидуей се появява в края на 50-те. Първият български шампионат се
провежда през 1957 г. Тогава се провеждат състезания в осем различни класа – от
125 до 700 кубика. Има и един за жени! Стефанка Атанасова печели през първата
година. Поради тази причина България е единствената страна в цялата история на
спидуея, която има официален шампионат за жени – и то още през 50-те!
През пролетта на 1958 г. убийственото дуо Готе Нордин и
Бенгт Ериксон са първите шведи, които се състезават в страната.
Ериксон печели нечовешко състезание в София – огромни
количества разбити машини, но без сериозни наранявания. България дебютира в
Световната купа за отбори през 1961 г. и става десетият най-добър отбор през
1964 и 1972 г. В индивидуалните световни шампионати първите български
състезатели дебютират през 1964 г. Един от най-големите успехи е постигнат през
1969 г. с достигането до финала на Световната купа на Олимпийския стадион,
където обаче завършват последни. Въпреки това скромните българи се борят храбро
и стават големи любимци на публиката.
СЛАВНИТЕ ГОДИНИ
Няколко големи стадиона за спидуей са построени в България и
в края на 70-те започват да се организират състезания от ФИМ (Международна
федерация по мотоциклетизъм). През 1978 г. се провеждат състезанията за
четвъртфиналите на JVM в голямо съоръжение в Търговище. 25 000 зрители запълват
огромното бетонно съоръжение, което дори има осветление. Шведският делегат от
ФИМ „Помпе“ Мариголд е толкова впечатлен, че определя Търговище за Балканския
„Уембли“! Седмица преди това се е състоял подобен турнир на трасето в Ескилстюна.
Имало е едва няколкостотин зрители. На следващата година Рингблом се завръща с
бъдещите надежди Оке Фридел и Яне Давидсон. Пет състезания пред огромната
публика, но шведите не могат да вземат надмощие над най-добрите българи и
руснаци.
През 80-те се организират много турнири от Световната купа
за континента. Независимо че това са някои от началните квалификации, зрителите
са над 30 000! Използват се седем писти. Начело са Търговище, Шумен и Плевен,
но също и столицата София, а вторият по големина град Пловдив е здрава крепост
на спидуея.
Бизнесът се разраства с включването на шампионати за
акумулаторни мотори, за смесени мотори и за младежи, както и с международни
турнири.
За най-успял българин за всички времена се счита Николай
Манев. Той се класира за първите два финала на JEM през 1977-78 г. През 1986 г.
става десети на финалите на континента – последната стъпка преди финала на
Световната купа. Независимо от международния си успех Манев печели националните
шампионати само два пъти – през 1983 г. и 1994 г. Най-голям е успехът на Ангел
Ефтимов, който печели златото цели шест години – между 1974 г. и 1987 г.
НОВИТЕ ВРЕМЕНА
Към края на 80-те години на миналия век България става още
по-силна. През 1987 г. ликвидира всички от най-слабата група от Световната купа
за отбори. Не само печели кръга на родна земя в Шумен, но също така и в
Амстердам, Шиен, Норвегия и Любляна. През 1989 г. идват и големите промени ,
които, обаче, ще променят всичко. Както и в цяла Източна Европа, промените
засягат всичко по отношение на състоянието на оборудването и всички цени.
Когато пада Желязната завеса, се появяват нови обстоятелства. Никъде другаде
спидуеят не страда толкова, колкото в България. Съюзът фалира, а икономиката на
страната
се срива напълно. Успява да обезпечи сезон 1990, но през
1991 г. ресурсите свършват. Националният шампионат в Шумен е единственото
състезание през годината, което се провежда в края на октомври. Три поредни
години победител е Георги Петранов.
Българите са принудени да се оттеглят от състезанията за
Световната купа преди началото на 1992 г. Пистите се прехвърлят на частни
собственици, за съжаление, на хора, които не се интересуват от спидуей. Два
сезона изобщо няма състезания по спидуей. Петранов получава полски лиценз,
мести се там за постоянно и се състезава за множество отбори до 2003 г.
През 1994 г. България възвръща жаждата си да започне наново.
Националният шампионат се възражда за три години. През 1995 г. състезателите се
завръщат на VM. Търговище провежда турнир от Световната купа и Манев достига до
континенталните полуфинали. През 1996 г. България се завръща в Световната купа
за отбори, но финишира на 19-то и последно място. За съжаление, тази година
бележи окончателно края на старата епоха. През 1997 г. замират всички
мероприятия. Манев подава заявка да се завърне за последен път в Световния
шампионат със собствени средства и стига отново до континенталните полуфинали.
Той остава движеща сила по отношение на спидуея в България до смъртта си тази
пролет – умира само на 58 години.
РЕСТАРТ
В продължение на повече от десет години спидуея не
съществува в България. Изчезват състезателите и почти няма признаци, че този
спорт ще се съживи някога. Със Сърбия, както и с много бивши съветски
републики, се случва същото. През 2005 г. 26-годишният син на Николай решава да
се завърне. Той дебютира в категорията до 50 кубика през 1988 г. и участва през
1996 г. в Световната купа за отбори, когато е на 17 години, но това е
последното му участие в рамките на девет години. За да може да се състезава,
той насочва стремежите си към Румъния и бързо се доказва сред лидерите в
Букурещ.
Румънският шампионат се състои от поредица състезания, а
през 2007 г. едно от тях бива преместено в Търговище заради българина. Няма и
помен от някогашната бляскава арена. Трасето е в много лошо състояние и не е
готово да приеме състезанието. Днес това, че се е подскачало, тъй като
останалата част от стадиона е била в по-малка или по-голяма степен обрасла, се
приема с усмивка. Успява да получи разрешение, за да тренира на трасето. Към
Милен Манев се присъединяват група нови български състезатели, които се заемат
да възстановят трасето.
Растителността е премахната, а големите дървета, завзели
внушителните бетонни трибуни – отсечени.
На 13 юни 2009 г. е положено началото на Купата на
Търговище, на която присъстват над 4000 зрители. Участват осем българи,
по-голямата част от тях възрастни, както и много румънци. Домакинът Милен Манев
печели. През 2010 г. в Търговище няма състезания, но вместо това неочаквано се
организира състезание в Шумен в края на октомври, независимо от това, че
стадионът е много голям и изоставен от много години. Десет българи са на
стартовата решетка, която освен тях се допълва от румънци. Манев финишира втори
след румънеца Александру Тома.
През 2011 г. се взима решение за инвестиране в съвместен
шампионат между България и Румъния. Два от петте кръга се състоят в Търговище и
биват посрещнати от относително голяма публика. Българите се справят добре.
Манев е абсолютен шампион, Чавдар Чернев финишира трети. Въпреки това няма
продължение. Цените са твърде високи и става още по-трудно да се получи
разрешение за използване на трасето. По време на четирите изминали оттогава
години българските състезатели са причислявани към участниците в чужбина. До
момента, в който става ясно, че ще се проведе международно състезание в Шумен
на 6 септември 2015 г.
Текст и снимки: Йонас Холмявист"
BULGARIEN
Bulgarien är en udda
speedwaynation - fast med en fascinerande historia. Under många år var sporten
riktigt stor här, trots avsaknad av internationella framgångar. På senare tid
har verksamheten varit sparsam, tidvis snudd på obefintlig. Men i september
genomförde man sin första tävling på fyra år. Den blev en framgång inför stor
publik och viss framtidstro spirar åter.
Tidiga former av
sporten förekom i Bulgarien redan före kriget, men modern speedway växte fram
först i slutet av 50-talet. Första bulgariska mästerskapet hölls 1957. Då
tävlade man i hela åtta olika klasser, från 125 ända upp till 700cc. Det fanns
t.o.m. en damklass! Stefanka Atanasowa vann premiäråret. Bulgarien är därmed
enda land genom hela speedwayhistorien som haft ett officiellt mästerskap för
damer – och redan på 50-talet dessutom!
Våren 1958 blev
getingduon Göte Nordin och Bengt Eriksson första svenskar att köra i landet.
Eriksson vann en
brutal tävling i Sofia - mängder av totalkvaddade maskiner, men inga allvarliga
personskador. Bulgarien debuterade i lag-VM 1961 och har som bäst blivit tia
1964 och 1972. I individuella VM fanns bulgariska förare med för första gången
1964. En av de största framgångarna nåddes 1969, då man tog sig till
par-VM-finalen på Stockholms Stadion, där man dock slutade sist. De småväxta bulgarerna kämpade dock tappert och
blev stora publikfavoriter.
DE STORA ÅREN
Flera stora
speedwayarenor anlades i Bulgarien och i slutet av 70-talet började man
arrangera FIM-tävlingar. 1978 kördes en JVM-kvartsfinal på den enorma
anläggningen i Targovishte. 25 000 åskådare fyllde den väldiga betonggrytan,
som även var försedd med belysning. Svenske FIM-delegaten ”Pompe” Ringblom blev
så imponerad att han utnämnde Targovishte till Balkans Wembley! Veckan före hade ett motsvarande kval i körts
Eskilstuna. Dit kom några hundratal åskådare. Året därpå återvände Ringblom för
en turné med framtidslöftena Åke Fridell och Janne Davidsson. Fem tävlingar
inför jättepublik, men svenskarna rådde inte på de bästa bulgarerna och
ryssarna.
Under 80-talet
arrangerades många kontinentala VM-kval. Trots att det rörde sig om tidiga
ronder kunde det komma över 30 000 åskådare! Sju banor var i bruk. De ledande
var Targovishte, Shumen, och Pleven, men även huvudstaden Sofia och näst
största staden Plovdiv var starka speedwayfästen.
Verksamheten var
omfattande med lag-, par- och juniormästerskap liksom internationella
inbjudningstävlingar.
Som främste bulgar
genom tiderna får anses Nikolai Manev. Han kvalade in till de två första JEM-finalerna
1977-78. 1986 blev han tia i kontinentalfinalen, sista steget före VM-finalen.
Trots de internationella framgångarna blev Manev bara nationell mästare två
gånger, 1983 och 1994. Värst på den fronten är Angel Eftimov, som vann sex guld
åren 1974-87.
NYA TIDER
Mot slutet av
80-talet blev Bulgarien allt starkare. 1987 sopade man helt rent i lag-VM:s
lägsta grupp. Man vann inte bara ronden hemma i Shumen utan även i Amsterdam,
norska Skien och Ljubljana. De omvälvande förändringar som kom att ske 1989,
skulle dock ändra på allt. Liksom i övriga Östeuropa stod staten för maskiner
och alla kostnader. När järnridån föll blev det nya villkor. Ingen annanstans
drabbades speedwaysporten lika hårt som i Bulgarien. Förbundet var bankrutt och
landet gick mot en
total ekonomisk
kollaps. Man lyckades genomföra säsongen 1990, men 1991 var resurserna slut.
Nationella mästerskapet i Shumen i slutet av oktober blev årets enda tävling.
För tredje året i följd segrade Georgi Petranov.
Inför 1992 tvingades
bulgarerna dra sig ur VM-kvalen. Banorna övergick i privat ägo, dessvärre till
folk som inte var intresserade av speedway. Under två säsonger förekom ingen
speedway alls. Petranov tog ut polsk licens, flyttade dit permanent och körde
för en mängd olika lag fram till 2003.
1994 hade Bulgarien
återhämtat sig såpass att man försökte sig på en nystart. Nationella
mästerskapet återupplivandes under tre år. 1995 återkom förarna i VM.
Targovishte genomförde ett VM-kval och Manev tog sig till semi på kontinenten.
1996 var Bulgarien tillbaka i lag-VM, men slutade på 19:e och sista plats.
Detta år markerade dessvärre det definitiva slutet för den gamla epoken. 1997
upphörde all verksamhet. Manev ställde visserligen upp i VM med egna medel för
sista gången och tog sig ännu en gång till kontinent-semi. Han förblev en
drivande kraft inom bulgarisk speedway fram till sin död i våras, bara 58 år
gammal.
ÅTERSTART
Under mer än tio år
existerade ingen speedway i Bulgarien.
Förarna försvann och inte mycket tydde på att sporten någonsin skulle
återkomma. Serbien och många gamla Sovjetrepubliker hade försvunnit på samma
vis. 2005 beslutade sig emellertid Nikolais 26-årige son Milen att göra
comeback. Han hade debuterat på 50cc redan 1988 och varit med i lag-VM som
17-åring 1996, men inte åkt på nio år. För att kunna få köra sökte han sig till
Rumänien och etablerade sig snabbt bland de ledande i Bukarest.
Rumänska mästerskapet
bestod av en serie deltävlingar och 2007 förlades en av dessa till bulgariska
Targovishte. Den en gång så glansfulla arenan hade dock förfallit till
oigenkännlighet. Banan var dessutom i uselt skick och det var knappt att
tävlingen kunde genomföras. Innerplan nyttjades numera för hästhoppning medan
resten av arenan var mer eller mindre igenvuxen. Man lyckades dock få
tillåtelse att träna en del på banan. Milen Manev fick sällskap av ett gäng nya
bulgarer och arbetet med att återetablera speedway fortsatte.
Anläggningen röjdes
upp och man kapade grova träd som trängt igenom de massiva betongläktarna.
13 juni 2009
anordnades Cup of Targovishte och över 4000 åskådare infann sig. Åtta bulgarer,
varav merparten gamlingar och lika många rumäner deltog. Hemmaföraren Milen
Manev vann. Det blev inget i Targovishte 2010, men istället anordnades oväntat
en tävling i Shumen i slutet av oktober. Även det en mycket stor arena som
stått övergiven under många år. Tio bulgarer fanns i startfältet, som i övrigt
bestod av rumäner. Manev slutade tvåa efter rumänen Alexandru Toma.
2011 satsade man på
ett gemensamt mästerskap för Rumänien och Bulgarien. Två av de fem ronderna
hölls i Targovishte inför relativt stor publik. Bulgarerna hävdade sig väl.
Manev blev totalsegrare och Chavdar Chernev slutade trea. Ändå blev det ingen
fortsättning. Kostnaderna var för höga och svårigheter att få tillstånd att
använda banan förvärrade. Under de fyra år som förflutit sedan dess har de
bulgariska förarna varit hänvisade till tävlande utomlands. Fram tills det att
det blev klart att en internationell tävling skulle hållas i Shumen 6 september
2015.
Text och foto: Jonas
Holmqvist
Няма коментари:
Публикуване на коментар