Shumen Speedway Challenge

Репортажът на Йонас Холмквист за състезанието провело се в Шумен на 6ти септември.

"В неделя, 6 септември, се проведе Shumen Speedway Challenge. Състезанието беше лансирано като първото международно такова от 19 години насам в България. Понастоящем не се случва всеки ден в България да се организира спидуей, ето защо бях принуден да се отправя натам, разбира се. При това не бях сам. Бяха дошли хора от Унгария, Полша, Холандия и не на последно място от съседката Румъния.

Шумен е общо взето голям град в източната част на страната. Стадионът по спидуей се намира близо до центъра с изглед към величественото Шуменско плато с неговия голям каменен монумент на име „1300 години България“. Като изключим едно по-скромно състезание през 2010 г., тук за последно се е провеждала надпревара преди две десетилетия. Допреди две години съоръжението е било порутено и обрасло с растителност, но новооснованият МК Волов Спидуей е свършил огромна работа с ограничени средства и е разчистил.

Пистата се простира на цели 410 м, а завоите са широки по 17 м. Естествено, няма въздушна преграда, но старата закърпена дървена настилка беше изключително прогнила и не осигуряваше почти никаква шумоизолация. В миналото състезанията тук са привличали невероятна публика. Големи бетонни скамейки се проточват по дължината на почти целия овал. Из града имаше много реклами на състезанието. Организаторите нямали представа колко зрители биха могли да се появят. 35-градусова жега и следобедна надпревара може би не бяха съвсем идеални предпоставки. Дойдоха 5500 души – двойно повече, отколкото в Кумла, когато световният елит се бореше за европейската титла!

Сувенирите и храната вървяха като топъл хляб

Като повечето неща в България, беше евтино по шведските стандарти. Входът струваше съответствието на 24 крони с програма. Храна и напитки имаше в изобилие и на фантастично ниски цени. Цели пилета се печаха на грил, а приядеше ли му се на човек грозде, в гаража растеше колкото искаш! Полски продавач на сувенири беше карал кола 25 часа, но продаваше както никога дотогава. Подобри стария рекорд от Войенс, що се отнася до броя на продадените календари, и опразни целия си запас.

Стартовата решетка се състоеше от четирима българи, петима румънци, двама унгарци, двама германци, както и трима мотоциклетисти от Украйна. Не участваха никакви големи звезди. Затова пък бяха налице предостатъчно машини и екипировка, принадлежали на имена като Хампел, Загар и Колоджей. Шведът с румънски произход от Хамарби, Адриан Георге, започна силно с две победи, но след това изпадна до шестото място. 57-годишният му баща Мариян, който по-рано е карал в Елдарна, също беше там. Облечен в националния екип на Фредрик Линдгрен, той кара изненадващо добре и завърши седми.

Серии, които си заслужаваше да се видят

Получиха се доста добри серии, изпреварванията бяха много. Постепенно пистата ставаше все по-трудна за каране и някои не успяха да се справят с четири рунда. По-младите българи не смогнаха, но лидерът у дома Чавдар Чернев грабна 11 точки и изпусна за малко финала. Милен Манев се радваше на масивна подкрепа от страна на публиката и след четири кръга беше сам с пълния брой точки, но в серия 18 се даде на германеца Рони Вайс. Тези двамата заедно с украинеца Станислав Мелничук останаха на 14 точки. Украйна успя да вкара на финала и Виталий Лисак.

Финалната серия трябваше да се рестартира два пъти. При първия опит Манев беше толкова бърз, че каската му заседна в стикерите и на практика трябваше да бъде изключен. При следващия опит Манев и Вайс се спречкаха на първия завой. Възникна известно меле, не толкова между мотоциклетистите, а тъй като хората надойдоха отвън и се намесиха. Когато серията най-сетне набра скорост, Мелничук беше най-бърз и с лекота победи Вайс и Лисак. Манев с известно разочарование попадна извън почетната стълбичка.

Ветеранът се показа

Денят бе завършен с две ветерански серии. 55-годишният Рудолф Валентинов срещу екстремно ниския на ръст Петър Илиев, който бе успял да навърши 67. Илиев със сигурност щеше да вземе немалко точки, ако беше участвал в главното състезание и обясни на развален немски, че много добре си спомнял как карал на световното по двойки на стадиона в Стокхолм през 1969 г. На следващия ден телевизията излъчи 40-минутно обобщение. Състезанието категорично беше успешно. Бъдещето на арената е несигурно. Възможно е собственикът да бъде сменен и никой не знае какво ще се случи тогава. В близък план обаче то изглежда светло. Ново състезание е запланувано още за началото на ноември."

Превод :Валентина Големинова -EVS International Ltd.